хъ́лбок

Странична част на тялото между ребрата и тазовите кости.

Лягам на хълбок.

Няма сигурна етимология. Най-близки в семант. отношение са чеш. kloub „тазобедрена става“, диал. „бедро“, слов. klbо „бедро“, г.-луж. kłubа „бедро“, д.-луж. kłub (стар.) „бедро“, полаб. klǫb „бедро“, укр. клуби мн.ч. „бедра“, белор. клуб „бедро“, които са омоними с *klǫb- „кълбо“, ако се допусне, че хълбок < *xlǫbokъ.

хълбочен — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана хълбок хълбоци
членувана хълбока хълбоците
с пълен член хълбокът —
бройна форма хълбока
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне хъл-бок
  • форми мн. хъ́лбоци, (два) хъ́лбока
Източници