хуса́р

1. (историческо) Някогашен конник с пика.

2. Конен войник или офицер в някои армии.

Hussar немски хуса́р

от нем. Hussar или унг. huszár „лек конник“, което е от старосръб. хусар, старобълг. *xǫsarь, в гръцка транскрипция χονσαρίους = „съгледвач“ (Ceucameni Strategikon, XI в.). *xǫsarь е образувана с помощта на суф. -arь (за професии) от ст.в.нем. Hanse „военна дружина“. Разпространена е в повечето европейски езици.

хусарски — прилагателно име Хусарска стойка.
единствено число множествено число
нечленувана хусар хусари
членувана хусаря хусарите
с пълен член хусарят —
бройна форма хусаря
звателна форма хусарю
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ху-сар
  • форми мн. хуса́ри
Източници