Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. (историческо) Някогашен конник с пика.
2. Конен войник или офицер в някои армии.
Hussar немски хуса́р
от нем. Hussar или унг. huszár „лек конник“, което е от старосръб. хусар, старобълг. *xǫsarь, в гръцка транскрипция χονσαρίους = „съгледвач“ (Ceucameni Strategikon, XI в.). *xǫsarь е образувана с помощта на суф. -arь (за професии) от ст.в.нем. Hanse „военна дружина“. Разпространена е в повечето европейски езици.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | хусар | хусари |
| членувана | хусаря | хусарите |
| с пълен член | хусарят | — |
| бройна форма | хусаря |
|---|---|
| звателна форма | хусарю |