худо́жник

1. Човек, който умее да рисува и професионално се занимава с рисуване; живописец.

2. Човек, който проявява творчество, оригиналност в дейността си, обикновено свързана с изкуството.

Елин Пелин — художник на българското село.
Художник фотограф.

художник руски худо́жник

заемка от руски художник < старобълг. хѫдожьникъ < праслав. *хõdоgъ < гот. *handags „ловък“ от handus „ръка“

художнически — прилагателно име Художнически талант.
единствено число множествено число
нечленувана художник художници
членувана художника художниците
с пълен член художникът —
бройна форма художника
звателна форма художнико
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ху-дож-ник
  • форми мн. худо́жници
Източници