Източник
-
хрипли́в -
За глас, звук — който не звучи чисто, ясно; глух, дрезгав, пресипнал, прегракнал, продран.
хрипливо
— наречие
Пея хрипливо.
хрипливост
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | хриплив | хриплива | хрипливо | хрипливи |
| членувана | хрипливия | хрипливата | хрипливото | хрипливите |
| с пълен член | хрипливият | — | — | — |