Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Дървено приспособление, което се поставя на врата на волове, биволи и др. при впрягане; ярем.
2. (преносно, само единствено число) Тегло, робство, гнет.
хомѫтъ старобългарски хомо́т
старобълг. хомѫтъ. Праслав. *xomоntъ възниква по всяка вероятност при смесването на герм. *hamen (зап.-ср.-нем. Наmеn „хомот“) с тюрк. *qomyt (чув. хăмăт, тат. камыт, казах. қамыт „хомот“). Тюркските форми са заемки от монголски хом „хомот“ (мн.ч. хомууд).
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | хомот | хомоти |
| членувана | хомота | хомотите |
| с пълен член | хомотът | — |
| бройна форма | хомота |
|---|