хомо́т

1. Дървено приспособление, което се поставя на врата на волове, биволи и др. при впрягане; ярем.

2. (преносно, само единствено число) Тегло, робство, гнет.

хомѫтъ старобългарски хомо́т

старобълг. хомѫтъ. Праслав. *xomоntъ възниква по всяка вероятност при смесването на герм. *hamen (зап.-ср.-нем. Наmеn „хомот“) с тюрк. *qomyt (чув. хăмăт, тат. камыт, казах. қамыт „хомот“). Тюркските форми са заемки от монголски хом „хомот“ (мн.ч. хомууд).

единствено число множествено число
нечленувана хомот хомоти
членувана хомота хомотите
с пълен член хомотът —
бройна форма хомота
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне хо-мот
  • форми мн. хомо́ти, (два) хомо́та
Източници