хмел

Увивно растение с тънко стъбло, от което се приготвя хлебна мая, бирена мая и други.

Най-старо споменаване е старорус. хмель „хмел, хмелови шишарки, опиянение“ (Нач. рус. лет., 985 г., Полоцк. грам. 1330 г., Ник. панд.) Праслав. *хъmelь се възстановява въз основа на ср.гр. χούμελι „хмел“ (XIII в.). Стара заемка от езика на хуните или прабългарите, тъй като хмелът започва да се използва в пивоварството от източните фински и татарски племена и е пренесен в Европа по време на Великото преселение на народите. В полза на това говори фактът, че още през 8 век думата се среща в староисл. humla, humall, англосакс. hуmеlе, ср.-лат. humulus „хмел“. Сродни форми: чув. хăмла „хмел“, хак. хумнах „шишарка на бор или хмел“, старотюрк. qumlaq „хмел“. Слав. форма е заета през ст.-осет. *xumælæ, съвр. хуымæллæг „хмел“, което отразява тюрк. диал. форма с вмъкнато -а-: *xumalaɣ < *qumlaq, подобно на осм.-тур. kalabak „шапка“ < kalpak. Обяснението на осет. форма *xumælæ от иран. *xaōma-ārya- „арийска хаома (ритуална опияняваща напитка)“ (Абаев, Трубачев) се основава на погрешното възприемане на значението хмель „опияненяваща напитка“ в рус. и укр. като първоначално и е в очевидно противоречие на значението „шишарки“, липсата на знач. „опиянение“ в осет. и в крайна сметка в липсата на подобна изафетна форма в староинд. или авест. език.

хмелен — прилагателно име
хмелов — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана хмел хмелове
членувана хмела хмеловете
с пълен член хмелът —
бройна форма хмела
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне хмел
  • форми хме́лът, хме́ла, само ед.
Източници