хитроу́мен

1. Който проявява хитрост и ум.

Хитроумен селянин.

2. Който е проява на хитрост и ум.

Хитроумни забележки.
хитроумно — наречие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана хитроумен хитроумна хитроумно хитроумни
членувана хитроумния хитроумната хитроумното хитроумните
с пълен член хитроумният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне хит-ро-у-мен
  • форми хитроу́мна, хитроу́мно, мн. хитроу́мни
Източник