харма́н

1. (историческо) Равен кръгъл терен, върху който се е вършеело в миналото с диканя; гумно.

Всички са на хармана.

2. Количество снопи, които се вършеят наведнъж, и количеството получено зърно.

3. Време, когато се вършее; вършитба.

Запознаха се по харман.

4. (специално) За тютюн — смес от сортове, за да се получи специален аромат.

Правя на харман

(разговорно) Стъпквам, унищожавам, разпилявам.

хармански — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана харман хармани
членувана хармана харманите
с пълен член харманът —
бройна форма хармана
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне хар-ман
  • форми мн. харма́ни, (два) харма́на
Източник