хари́зма

(религия, политика) Според християнството — божествено вдъхновен дар, достойнство като отплата за утешаване и проповядване. Специално качество на водач, което привлича масите, въздейства на въобръжението, вдъхновява подчинение и отдаденост към лидера.

единствено число множествено число
нечленувана харизма харизми
членувана харизмата харизмите
Източник