хари́звам

(какво, на кого, разговорно) Давам безвъзмездно; подарявам.

Ако го искаш, направо ще ти го харижа.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице харизвам харизваме
второ лице харизваш харизвате
трето лице харизва харизват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице харизвах харизвахме
второ лице харизва харизвахте
трето лице харизва харизваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице харизвах харизвахме
второ лице харизваше харизвахте
трето лице харизваше харизваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
харизвай харизвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана харизвал харизвала харизвало харизвали
членувана харизвалия харизвалата харизвалото харизвалите
с пълен член харизвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана харизвал харизвала харизвало харизвали
членувана харизвалия харизвалата харизвалото харизвалите
с пълен член харизвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана харизван харизвана харизвано харизвани
членувана харизвания харизваната харизваното харизваните
с пълен член харизваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана харизващ харизваща харизващо харизващи
членувана харизващия харизващата харизващото харизващите
с пълен член харизващият — — —
Деепричастие
харизвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне ха-риз-вам
  • форми хари́зваш, несв. и хари́жа, св.
Източник