ха́пвам

1. (какво) Ям малко или набързо.

На обед хапнах една вафла.

2. (какво) Опитвам вкуса на нещо, като вземам и изяждам малко от него.

хапване — съществително име Хапване и пийване.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице хапвам хапваме
второ лице хапваш хапвате
трето лице хапва хапват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице хапвах хапвахме
второ лице хапва хапвахте
трето лице хапва хапваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице хапвах хапвахме
второ лице хапваше хапвахте
трето лице хапваше хапваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
хапвай хапвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана хапвал хапвала хапвало хапвали
членувана хапвалия хапвалата хапвалото хапвалите
с пълен член хапвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана хапвал хапвала хапвало хапвали
членувана хапвалия хапвалата хапвалото хапвалите
с пълен член хапвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана хапван хапвана хапвано хапвани
членувана хапвания хапваната хапваното хапваните
с пълен член хапваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана хапващ хапваща хапващо хапващи
членувана хапващия хапващата хапващото хапващите
с пълен член хапващият — — —
Деепричастие
хапвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне хап-вам
  • форми ха́пваш, несв. и ха́пна, св.
Източник