1.

хан

(историческо) Прабългарски, тюркски владетел.

Хан Аспарух.

Дума от тюркски произход; от същия корен е и „кан“.

хански — прилагателно име Хански кон.
единствено число множествено число
нечленувана хан ханове
членувана хана хановете
с пълен член ханът —
бройна форма хана
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне хан
  • форми ха́нът, ха́на, мн. ха́нове
Източници

2.

хан

1. (остаряло) Подобно на хотел градско заведение в миналото.

2. Крайпътно заведение за хранене и преспиване на пътници; странноприемница.

خان персийски خان (han) през османски турски хан

ханче — съществително име Еленското ханче.
единствено число множествено число
нечленувана хан ханове
членувана хана хановете
с пълен член ханът —
бройна форма хана
  • съществително име, мъжки род
  • форми ха́нът, ха́на, мн. ха́нове, (два) ха́на
Източници