Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
Човек, който хамалува; носач.
hamal турски хама́лин
От тур. hamal. Производната ѝ хамалък се среща в Брашовския тефтер (1508-9 г.) за хамълъку, за хамалък.
Тежка обща, техническа работа, в която се влагат много сили.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | хамалин | хамали |
| членувана | хамалина | хамалите |
| с пълен член | хамалинът | — |
| бройна форма | хамали |
|---|---|
| звателна форма | хамалино |