халту́ра

разговорно

1. Работа, извършена недобросъвестно, небрежно, за пари, както и резултатът от нея.

Това не е театър, а халтура.

2. Странична работа за допълнителни средства.

Работя халтура, защото парите не стигат.
халтурен — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана халтура халтури
членувана халтурата халтурите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне хал-ту-ра
  • форми само ед.
Източник