Източник
-
халту́ра разговорно
-
1. Работа, извършена недобросъвестно, небрежно, за пари, както и резултатът от нея.
Това не е театър, а халтура.
-
2. Странична работа за допълнителни средства.
Работя халтура, защото парите не стигат.
халтурен
— прилагателно име
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | халтура | халтури |
| членувана | халтурата | халтурите |