ха́лище

Дебела вълнена черга за постилане или завиване; китеник.

Пъстри халища.

От една страна във връзка със сръб. хаљина, словен. halja „горна дреха“, словин. χałë мн.ч. „дреха“, рус. диал. хальё, белорус. халь „износена горна дреха“, а от друга с тур. halı, от нперс. قالي „килим, подова постелка“ с наст. -ище.

единствено число множествено число
нечленувана халище халища
членувана халището халищата
  • съществително име, среден род
  • пренасяне ха-ли-ще
  • форми мн. ха́лища
Източници