ха́йка

1. Организирано преследване на дивеч.

Хайка за вълци.

2. Група, която организира такова преследване.

Многобройна хайка.

3. (преносно) Преследване на хора заради техни убеждения.

Заета от унг. hajtó „викач, гонач (при лов)“ с промяна на окончението като палачинка < унг. palacsinta. Срв. рум. haită „хайка“.

единствено число множествено число
нечленувана хайка хайки
членувана хайката хайките
  • съществително име, женски род
  • пренасяне хай-ка
  • форми мн. ха́йки
Източници