хаи́р

(разговорно) Добро, благодеяние, благополучие.

Голям хаир.
Хаир да не видиш.
единствено число
нечленувана хаир
членувана хаира
с пълен член хаирът
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ха-ир
  • форми само ед.
Източник