фронт

1. Разгърната и обърната с лице към противника войска, заедно с територията, върху която е разположена.

Преминавам фронта.

2. Част от войска в определена позиция от гледище на цялостното разположение.

Ляв фронт.
Преден фронт.

3. (преносно) Обединение на обществени сили за съвместно действие в едно направление.

Демократичен фронт.

4. (преносно) Област, сфера на колективна дейност за постигане на някаква цел.

На литературния фронт.
  • бойна линия
  • предна позиция
Държа фронта

Боря се за нещо, отстоявам нещо.

Изпускам фронта

Отказвам се от съпротивата си, оставям се да бъда победен.

Откривам фронт

Започвам борба.

фронтов — прилагателно име
фронтови — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана фронт фронтове
членувана фронта фронтовете
с пълен член фронтът —
бройна форма фронта
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне фронт
  • форми фро́нтът, фро́нта, мн. фро́нтове, (два) фро́нта
Източник