фамилиа́рнича

(с кого) Държа се фамилиарно.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице фамилиарнича фамилиарничим
второ лице фамилиарничиш фамилиарничите
трето лице фамилиарничи фамилиарничат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице фамилиарничих фамилиарничихме
второ лице фамилиарничи фамилиарничихте
трето лице фамилиарничи фамилиарничиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице фамилиарничех фамилиарничехме
второ лице фамилиарничеше фамилиарничехте
трето лице фамилиарничеше фамилиарничеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
фамилиарничи фамилиарничете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана фамилиарничил фамилиарничила фамилиарничило фамилиарничили
членувана фамилиарничилия фамилиарничилата фамилиарничилото фамилиарничилите
с пълен член фамилиарничилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана фамилиарничел фамилиарничела фамилиарничело фамилиарничели
членувана фамилиарничелия фамилиарничелата фамилиарничелото фамилиарничелите
с пълен член фамилиарничелият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана фамилиарничещ фамилиарничеща фамилиарничещо фамилиарничещи
членувана фамилиарничещия фамилиарничещата фамилиарничещото фамилиарничещите
с пълен член фамилиарничещият — — —
Деепричастие
фамилиарничейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне фа-ми-ли-ар-ни-ча
  • форми фамилиа́рничиш, мин. св. фамилиа́рничих, мин. прич. фамилиа́рничил, несв.
Източник