фактури́рам

(какво) Вписвам във фактура.

Фактурирахме ли всичко?
фактуриране — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице фактурирам фактурираме
второ лице фактурираш фактурирате
трето лице фактурира фактурират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице фактурирах фактурирахме
второ лице фактурира фактурирахте
трето лице фактурира фактурираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице фактурирах фактурирахме
второ лице фактурираше фактурирахте
трето лице фактурираше фактурираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
фактурирай фактурирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана фактурирал фактурирала фактурирало фактурирали
членувана фактуриралия фактуриралата фактуриралото фактуриралите
с пълен член фактуриралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана фактурирал фактурирала фактурирало фактурирали
членувана фактуриралия фактуриралата фактуриралото фактуриралите
с пълен член фактуриралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана фактуриран фактурирана фактурирано фактурирани
членувана фактурирания фактурираната фактурираното фактурираните
с пълен член фактурираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана фактуриращ фактурираща фактуриращо фактуриращи
членувана фактуриращия фактуриращата фактуриращото фактуриращите
с пълен член фактуриращият — — —
Деепричастие
фактурирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне фак-ту-ри-рам
  • форми фактури́раш, несв. и св.
Източник