факи́р

1. Човек, който прави фокуси, чудеса; фокусник.

2. (преносно, разговорно) Много сръчен, много обигран човек.

Той е факир в банковите дела.
факирски — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана факир факири
членувана факира факирите
с пълен член факирът —
бройна форма факира
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне фа-кир
  • форми мн. факи́ри
Източник