Източник
-
факи́р -
1. Човек, който прави фокуси, чудеса; фокусник.
-
2. (преносно, разговорно) Много сръчен, много обигран човек.
Той е факир в банковите дела.
факирски
— прилагателно име
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | факир | факири |
| членувана | факира | факирите |
| с пълен член | факирът | — |
| бройна форма | факира |
|---|