учлене́ние

(специално) В езикознанието — образуване на звуковете на човешката реч от говорния апарат; артикулация, учленяване.

учленителен — прилагателно име Учленителни навици.
единствено число множествено число
нечленувана учленение учленения
членувана учленението учлененията
  • съществително име, среден род
  • пренасяне уч-ле-не-ние
  • форми само ед.
Източник