Източник
-
учлене́ние -
(специално) В езикознанието — образуване на звуковете на човешката реч от говорния апарат; артикулация, учленяване.
учленителен
— прилагателно име
Учленителни навици.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | учленение | учленения |
| членувана | учленението | учлененията |