ухо́

1. Органът на слуха у човек или животно, който се намира от двете страни на главата.

2. Външната част на този орган.

Малки уши.
Магарето има големи уши.

3. (преносно) Слух.

До ушите ми достига шепот.

4. (преносно) Дръжка на съд (обикновено в двойка) с подобна форма.

5. (преносно) Дупка на игла, през която се вдява конецът.

6. (преносно) Всяка част, детайл или предмет, наподобяващи формата и разположението на органа на слуха.

оухо старобългарски ухо́

До ушите

(разговорно) Напълно, много.

Наострям/наостря уши

(разговорно) Стремя се да чуя, заслушвам се.

От ухо на ухо (се носи)

Разнася се от човек на човек.

(Имам) обеца на ухото

Помня нещо за поука, за назидание.

ушен — прилагателно име Ушна мида.
единствено число множествено число
нечленувана ухо уши
членувана ухото ушите
  • съществително име, среден род
  • пренасяне ухо
  • форми мн. уши́
Източници