-
Читанка
-
Уикиречник (англ.) (CC BY-SA 4.0)
-
ухо́ -
1. Органът на слуха у човек или животно, който се намира от двете страни на главата.
-
2. Външната част на този орган.
Малки уши.
Магарето има големи уши.
-
3. (преносно) Слух.
До ушите ми достига шепот.
-
4. (преносно) Дръжка на съд (обикновено в двойка) с подобна форма.
-
5. (преносно) Дупка на игла, през която се вдява конецът.
-
6. (преносно) Всяка част, детайл или предмет, наподобяващи формата и разположението на органа на слуха.
оухо старобългарски ухо́
(разговорно) Напълно, много.
(разговорно) Стремя се да чуя, заслушвам се.
Разнася се от човек на човек.
Помня нещо за поука, за назидание.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | ухо | уши |
| членувана | ухото | ушите |