уха́я

Издавам аромат.

Цветята ухаят.

ухать руски уха́я

Заемка от рус. ухать при старобълг. ѫхати< *onхаti = *on- „воня, миризма“ + -xati под влияние на *duхati.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице ухая ухаем
второ лице ухаеш ухаете
трето лице ухае ухаят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице ухаях ухаяхме
второ лице ухая ухаяхте
трето лице ухая ухаяха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице ухаех ухаехме
второ лице ухаеше ухаехте
трето лице ухаеше ухаеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ухай ухайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ухаял ухаяла ухаяло ухаяли
членувана ухаялия ухаялата ухаялото ухаялите
с пълен член ухаялият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ухаел ухаела ухаело ухаели
членувана ухаелия ухаелата ухаелото ухаелите
с пълен член ухаелият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ухаещ ухаеща ухаещо ухаещи
членувана ухаещия ухаещата ухаещото ухаещите
с пълен член ухаещият — — —
Деепричастие
ухаейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне ухая
  • форми уха́еш, мин. св. уха́ях и ухая́х, мин. прич. уха́ял и ухая́л, несв.
Източници