утро́ба

1. Вътрешна кухина в организма на жена или на женско животно, в която се развива зародишът.

В утробата си носи дете.

2. Коремна кухина у човек или животно.

3. (преносно) Кухина, вътрешност.

Утробата на земята.
Утробата на къщата.

< рус. утроба, старобълг. ѫтроба

Утробен период

Периодът, когато плодът се развива в утробата на майката.

утробен — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана утроба утроби
членувана утробата утробите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ут-ро-ба
  • форми мн. утро́би
Източници