Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
спѣти старобългарски успе́я
старобълг. спѣти, спѣѭ (Асем.) = лит. spėti, spėju „успявам; имам време, възможност“, лат. spērō „надявам се, очаквам“.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | успея | успеем |
| второ лице | успееш | успеете |
| трето лице | успее | успеят |
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | успях | успяхме |
| второ лице | успя | успяхте |
| трето лице | успя | успяха |
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | успеех | успеехме |
| второ лице | успееше | успеехте |
| трето лице | успееше | успееха |
| единствено число | множествено число |
|---|---|
| успей | успейте |
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | успял | успяла | успяло | успели |
| членувана | успелия | успялата | успялото | успелите |
| с пълен член | успелият | — | — | — |
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | успеел | успеела | успеело | успеели |
| членувана | успеелия | успеелата | успеелото | успеелите |
| с пълен член | успеелият | — | — | — |