Източник
-
усло́вен -
1. Който може да се извърши при определени условия; относителен.
Уговорихме си условен час на среща, ако не се случи нещо непредвидено.
-
2. Който е въображаем, несъществуващ.
Прокарвам условна линия.
-
3. (специално) В граматиката — който съдържа условие.
Условно наклонение.
Подчинено условно изречение.
Условна присъда
(специално) В правото — присъда, която влиза в сила, ако в определен срок осъденият направи ново престъпление.
Условен рефлекс
(специално) Автоматичен приспособителен механизъм, придобит при определени условия.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | условен | условна | условно | условни |
| членувана | условния | условната | условното | условните |
| с пълен член | условният | — | — | — |