усло́вен

1. Който може да се извърши при определени условия; относителен.

Уговорихме си условен час на среща, ако не се случи нещо непредвидено.

2. Който е въображаем, несъществуващ.

Прокарвам условна линия.

3. (специално) В граматиката — който съдържа условие.

Условно наклонение.
Подчинено условно изречение.
Условна присъда

(специално) В правото — присъда, която влиза в сила, ако в определен срок осъденият направи ново престъпление.

Условен рефлекс

(специално) Автоматичен приспособителен механизъм, придобит при определени условия.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана условен условна условно условни
членувана условния условната условното условните
с пълен член условният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне ус-ло-вен
  • форми усло́вна, усло́вно, мн. усло́вни
Източник