уро́к

1. Учебна единица, включваща материал по един въпрос, често преподаван в един учебен час.

Преподавам нов урок.
Имам нов урок.
Изучихме всички уроци от учебника.

2. Пример, поука, извод от някакъв случай.

Вземам си урок от неуспешното представяне.
Това ми служи за урок.

*urokъ праславянски уро́к

Вземам/взема уроци

Уча в определени часове при частен учител.

Давам/дам урок

(преносно) Отмъщавам за сторено зло или нанесена обида.

Давам/дам уроци

Преподавам уроци на един или няколко души като частен учител.

урочен — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана урок уроци
членувана урока уроците
с пълен член урокът —
бройна форма урока
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне урок
  • форми мн. уро́ци, (два) уро́ка
Източници