Източник
-
уродли́в -
1. Който е с природен недостатък, недъгав.
-
2. Който е грозен, безобразен, убог. уродливи дървета.
-
3. (преносно) Който е извратен, ненормален.
уродливост
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | уродлив | уродлива | уродливо | уродливи |
| членувана | уродливия | уродливата | уродливото | уродливите |
| с пълен член | уродливият | — | — | — |