урини́рам

Отделям урина.

уриниране — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице уринирам уринираме
второ лице уринираш уринирате
трето лице уринира уринират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице уринирах уринирахме
второ лице уринира уринирахте
трето лице уринира уринираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице уринирах уринирахме
второ лице уринираше уринирахте
трето лице уринираше уринираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
уринирай уринирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана уринирал уринирала уринирало уринирали
членувана уриниралия уриниралата уриниралото уриниралите
с пълен член уриниралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана уринирал уринирала уринирало уринирали
членувана уриниралия уриниралата уриниралото уриниралите
с пълен член уриниралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана уриниран уринирана уринирано уринирани
членувана уринирания уринираната уринираното уринираните
с пълен член уринираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана уриниращ уринираща уриниращо уриниращи
членувана уриниращия уриниращата уриниращото уриниращите
с пълен член уриниращият — — —
Деепричастие
уринирайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне ури-ни-рам
  • форми урини́раш, несв. и св.
Източник