упъ́тя
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице упътя упътим
второ лице упътиш упътите
трето лице упъти упътят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице упътих упътихме
второ лице упъти упътихте
трето лице упъти упътиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице упътех упътехме
второ лице упътеше упътехте
трето лице упътеше упътеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
упъти упътете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана упътил упътила упътило упътили
членувана упътилия упътилата упътилото упътилите
с пълен член упътилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана упътел упътела упътело упътели
членувана упътелия упътелата упътелото упътелите
с пълен член упътелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана упътен упътена упътено упътени
членувана упътения упътената упътеното упътените
с пълен член упътеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне упъ-тя
  • форми упъ́тиш, мин. св. упъ́тих, мин. прич. упъ́тил, св.
Източник