у́пор
В/от упор

В непосредствена близост.

В/от упор

(преносно) Без заобикалки, направо (казано).

В/от упор

Отблизо.

единствено число множествено число
нечленувана упор упори
членувана упора упорите
с пълен член упорът —
бройна форма упора
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне упор
  • форми само ед.
Източник