Източник
-
у́млаут -
(специално) В езикознанието — изменение на артикулацията и тембъра на някои гласни под влияние на йота от следваща сричка (в германските езици).
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | умлаут | умлаути |
| членувана | умлаута | умлаутите |
| с пълен член | умлаутът | — |
| бройна форма | умлаута |
|---|