у́кор

Обвинение (изказано с думи), неодобрение, критика; упрек.

Отправям укор.
Получавам укори.
Сипя укори по дъщеря си.

оукоръ старобългарски у́кор

Старобълг. оукоръ < *korъ. Виж карам се.

единствено число множествено число
нечленувана укор укори
членувана укора укорите
с пълен член укорът —
бройна форма укора
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне укор
  • форми мн. у́кори, (два) у́кора
Източници