удуша́
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице удуша удушим
второ лице удушиш удушите
трето лице удуши удушат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице удуших удушихме
второ лице удуши удушихте
трето лице удуши удушиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице удушах удушахме
второ лице удушеше удушахте
трето лице удушеше удушаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
удуши удушете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана удушил удушила удушило удушили
членувана удушилия удушилата удушилото удушилите
с пълен член удушилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана удушал удушала удушало удушали
членувана удушалия удушалата удушалото удушалите
с пълен член удушалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана удушен удушена удушено удушени
членувана удушения удушената удушеното удушените
с пълен член удушеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне уду-ша
  • форми удуши́ш, мин. св. удуши́х, мин. прич. удуши́л, св.
Източник