у́главен

1. (специално) В правото — който е наказателен, подлежи на съд и наказание.

Углавно деяние.

2. Който е извършил престъпление.

Углавен престъпник.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана углавен углавна углавно углавни
членувана углавния углавната углавното углавните
с пълен член углавният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне уг-ла-вен
  • форми у́главна, у́главно, мн. у́главни
Източник