Източник
-
у́главен -
1. (специално) В правото — който е наказателен, подлежи на съд и наказание.
Углавно деяние.
-
2. Който е извършил престъпление.
Углавен престъпник.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | углавен | углавна | углавно | углавни |
| членувана | углавния | углавната | углавното | углавните |
| с пълен член | углавният | — | — | — |