уви́рам

(какво, разговорно) Завирам, въвирам, пъхам.

Не увирай парите чак там, после няма да ги намериш!
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице увирам увираме
второ лице увираш увирате
трето лице увира увират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице увирах увирахме
второ лице увира увирахте
трето лице увира увираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице увирах увирахме
второ лице увираше увирахте
трето лице увираше увираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
увирай увирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана увирал увирала увирало увирали
членувана увиралия увиралата увиралото увиралите
с пълен член увиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана увирал увирала увирало увирали
членувана увиралия увиралата увиралото увиралите
с пълен член увиралият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана увиращ увираща увиращо увиращи
членувана увиращия увиращата увиращото увиращите
с пълен член увиращият — — —
Деепричастие
увирайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне уви-рам
  • форми уви́раш, несв. и увра́, св.
Източник
увирам се

1. Завирам се, пъхам се, вра се.

2. Натрапвам се, нахалствам.

  • възвратен глагол
  • форми увра се