тътру́зя

(разговорно) Влача с усилие, мъкна.

Едва тътрузеше краката си от умора.
Тътрузя тежък чувал.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице тътрузя тътрузим
второ лице тътрузиш тътрузите
трето лице тътрузи тътрузят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице тътрузих тътрузихме
второ лице тътрузи тътрузихте
трето лице тътрузи тътрузиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице тътрузех тътрузехме
второ лице тътрузеше тътрузехте
трето лице тътрузеше тътрузеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
тътрузи тътрузете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тътрузил тътрузила тътрузило тътрузили
членувана тътрузилия тътрузилата тътрузилото тътрузилите
с пълен член тътрузилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тътрузел тътрузела тътрузело тътрузели
членувана тътрузелия тътрузелата тътрузелото тътрузелите
с пълен член тътрузелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тътрузен тътрузена тътрузено тътрузени
членувана тътрузения тътрузената тътрузеното тътрузените
с пълен член тътрузеният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тътрузещ тътрузеща тътрузещо тътрузещи
членувана тътрузещия тътрузещата тътрузещото тътрузещите
с пълен член тътрузещият — — —
Деепричастие
тътрузейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне тът-ру-зя
  • форми тътру́зиш, мин. св. тътру́зих, мин. прич. тътру́зил, несв.
Източник
тътрузя се

Влача се, мъкна се, тътря се.

  • възвратен глагол