търноко́п

(диалектно) Сечиво със заострен край за копаене на твърда или обрасла почва; кирка.

единствено число множествено число
нечленувана търнокоп търнокопи
членувана търнокопа търнокопите
с пълен член търнокопът —
бройна форма търнокопа
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне тър-но-коп
  • форми мн. търноко́пи, (два) търноко́па
Източник