търка́лям

(какво) Движа нещо, като го превъртам.

Търкалям топка сняг.

тръкалıати старобългарски търка́лям

старобълг. тръкалıати, производен от старобълг. тръкъ „бяг“ (виж търча) с окончание -ол-, (първоначално *търколити), срв. шумоля, ромоля.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице търкалям търкаляме
второ лице търкаляш търкаляте
трето лице търкаля търкалят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице търкалях търкаляхме
второ лице търкаля търкаляхте
трето лице търкаля търкаляха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице търкалях търкаляхме
второ лице търкаляше търкаляхте
трето лице търкаляше търкаляха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
търкаляй търкаляйте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана търкалял търкаляла търкаляло търкаляли
членувана търкалялия търкалялата търкалялото търкалялите
с пълен член търкалялият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана търкалял търкаляла търкаляло търкаляли
членувана търкалялия търкалялата търкалялото търкалялите
с пълен член търкалялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана търкалян търкаляна търкаляно търкаляни
членувана търкаляния търкаляната търкаляното търкаляните
с пълен член търкаляният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана търкалящ търкаляща търкалящо търкалящи
членувана търкалящия търкалящата търкалящото търкалящите
с пълен член търкалящият — — —
Деепричастие
търкаляйки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне тър-ка-лям
  • форми търка́ляш, несв. и търколя́, св.
Източници
търкалям се

1. Движа се, като се преобръщам.

Магарето се търкаляше в пепелта.

2. Падам надолу, като се превъртам, с преобръщане.

Камъните се търкаляха по сипея.

3. (само несвършен вид) В безпорядък съм, захвърлен съм.

По земята се търкаляха книги и дрехи.

4. (преносно, само свършен вид) Отминавам неусетно, изнизвам се.

Търколи се лятото.
  • възвратен глагол
  • форми търколя се