търг

Публична състезателна разпродажба, при която продаваното получава този, който предложи най-голяма цена.

тръгъ старобългарски търг

старобълг. тръгъ ἀγορά „пазарен площад“ (Супр.). Праслав. *tъrgъ, u-основа (сърбохърв. трг „площад, пазар“, словен. trg, чеш., слов. trh „пазар“, пол. targ, г.-луж. torhośćo „пазар“). Първоначалното значение е „площад, място“, като *tъrgъ вероятно е сродна с *tъrgati „скубя, дърпам“ (виж тръгна), т.е. *tъrgъ означавало „открито, разчистено от растителност място“. Възможно е думата да е кръстосана по форма и значение с тюрк. turɣu ǯer „място, където може да се спре“, с развой „спирка за кервани“ (Räsänen, Neuphilol. Мitteil., 52, 193). Заета от руски в лит. turgus, латв. tirgus, старосканд. torg, швед. torg, дат. torv, фин. turku „пазар“, докато алб. tregë „пазар“ е от южнослав. Връзката с геогр. названия - венет. Tergeste „гр. Триест“, Opitergium местност на територията на Венеция - както с илир. tergitio „negotiator“ е съмнителна, понеже те могат да бъдат заемки от етруски.

тържен — прилагателно име Тръжна цена.
единствено число множествено число
нечленувана търг търгове
членувана търга търговете
с пълен член търгът —
бройна форма търга
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне търг
  • форми търгъ́т, търга́, мн. тъ́ргове, (два) тъ́рга
Източници