тъне́я

Ставам по-тънък; изтънявам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице тънея тънеем
второ лице тънееш тънеете
трето лице тънее тънеят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице тънях тъняхме
второ лице тъня тъняхте
трето лице тъня тъняха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице тънеех тънеехме
второ лице тънееше тънеехте
трето лице тънееше тънееха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
тъней тънейте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тънял тъняла тъняло тънели
членувана тънелия тънялата тънялото тънелите
с пълен член тънелият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тънеел тънеела тънеело тънеели
членувана тънеелия тънеелата тънеелото тънеелите
с пълен член тънеелият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тънеещ тънееща тънеещо тънеещи
членувана тънеещия тънеещата тънеещото тънеещите
с пълен член тънеещият — — —
Деепричастие
тънеейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне тъ-нея
  • форми тъне́еш, мин. св. тъня́х, мин. прич. тъня́л, несв.
Източник