ту́рча

(кого) Насилствено налагам мохамеданска религия (по време на турското робство); потурчвам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице турча турчим
второ лице турчиш турчите
трето лице турчи турчат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице турчих турчихме
второ лице турчи турчихте
трето лице турчи турчиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице турчех турчехме
второ лице турчеше турчехте
трето лице турчеше турчеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
турчи турчете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана турчил турчила турчило турчили
членувана турчилия турчилата турчилото турчилите
с пълен член турчилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана турчел турчела турчело турчели
членувана турчелия турчелата турчелото турчелите
с пълен член турчелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана турчен турчена турчено турчени
членувана турчения турчената турченото турчените
с пълен член турченият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана турчещ турчеща турчещо турчещи
членувана турчещия турчещата турчещото турчещите
с пълен член турчещият — — —
Деепричастие
турчейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне тур-ча
  • форми ту́рчиш, мин. св. ту́рчих и турчи́х, мин. прич. ту́рчил и турчи́л, несв.
Източник
турча се

(разговорно) Мъча се, измъчвам се с някоя работа, която ми отнема време и сили.

  • възвратен глагол