турни́р

1. (историческо) В средновековието — рицарско състезание.

2. Спортно състезание, при което всеки участник се среща в пряк двубой с всички останали поотделно.

Футболен турнир.
Шахматен турнир.
турнирен — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана турнир турнири
членувана турнира турнирите
с пълен член турнирът —
бройна форма турнира
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне тур-нир
  • форми мн. турни́ри, (два) турни́ра
Източник