тръсти́ка

1. Блатно растение с високо кухо стъбло.

2. Папур.

тръсть старобългарски тръсти́ка

Старобълг. тръсть, трьсть, трьстьѥ. Праслав. *trъstъ и балт. форми са заемки от субстратен европейски език. Срв. старогръц. θρύον, θρύσιος „тръстика“.

Захарна тръстика

Растение, в чиито стъбла се съдържа сладък сок, от който се добива захар.

тръстиков — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана тръстика тръстики
членувана тръстиката тръстиките
  • съществително име, женски род
  • пренасяне тръс-ти-ка
  • форми мн. тръсти́ки
Източници