тръня́свам

За местност, място — обраствам с тръни.

Кладенецът тръняса.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице трънясвам трънясваме
второ лице трънясваш трънясвате
трето лице трънясва трънясват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице трънясвах трънясвахме
второ лице трънясва трънясвахте
трето лице трънясва трънясваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице трънясвах трънясвахме
второ лице трънясваше трънясвахте
трето лице трънясваше трънясваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
трънясвай трънясвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана трънясвал трънясвала трънясвало трънясвали
членувана трънясвалия трънясвалата трънясвалото трънясвалите
с пълен член трънясвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана трънясвал трънясвала трънясвало трънясвали
членувана трънясвалия трънясвалата трънясвалото трънясвалите
с пълен член трънясвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана трънясван трънясвана трънясвано трънясвани
членувана трънясвания трънясваната трънясваното трънясваните
с пълен член трънясваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана трънясващ трънясваща трънясващо трънясващи
членувана трънясващия трънясващата трънясващото трънясващите
с пълен член трънясващият — — —
Деепричастие
трънясвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне тръ-няс-вам
  • форми тръня́сваш, несв. и тръня́сам, св.
Източник