-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
Читанка
-
тръ́гна -
Виж тръгвам.
тръгнѫти старобългарски тръ́гна
старобълг. тръгнѫти, тръгнѫ σπᾶν „дърпам“ (Супр.). Праслав. *tъrgnǫti, *tъrgnǫ „късам, дърпам“ (сърбохърв. тргати, тргам, чеш. trhati „скубя, дърпам“, слов. trhať, пол. targać, г.-луж. torhać, д.-луж. tergaś, рус. торгать, укр. торгати). В сегашното си значение се употребява поне от ХІV-ХV в., срв. аште си тръгноут доити оу нас (влахо-бълг. грам., ХV в.). В семантично отношение, срв. фр. partir, ит. partire „заминавам, тръгвам“, които са от лат. partire „разделям на части“. Праслав. *tъrgnǫti, *tъrgnǫ, е вероятно сроден с лат. trahō „дърпам“, trāxī „дръпнах“, ст.-инд. tṛhati „той раздробява“, tṛḍhaṣ „раздробен“.
Сегашно време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | тръгна | тръгнем |
| второ лице | тръгнеш | тръгнете |
| трето лице | тръгне | тръгнат |
Минало свършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | тръгнах | тръгнахме |
| второ лице | тръгна | тръгнахте |
| трето лице | тръгна | тръгнаха |
Минало несвършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | тръгнех | тръгнехме |
| второ лице | тръгнеше | тръгнехте |
| трето лице | тръгнеше | тръгнеха |
Повелително наклонение
| единствено число | множествено число |
|---|---|
| тръгни | тръгнете |
Минало свършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | тръгнал | тръгнала | тръгнало | тръгнали |
| членувана | тръгналия | тръгналата | тръгналото | тръгналите |
| с пълен член | тръгналият | — | — | — |
Минало несвършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | тръгнел | тръгнела | тръгнело | тръгнели |
| членувана | тръгнелия | тръгнелата | тръгнелото | тръгнелите |
| с пълен член | тръгнелият | — | — | — |