тръ́гна

Виж тръгвам.

Виж:

тръгнѫти старобългарски тръ́гна

старобълг. тръгнѫти, тръгнѫ σπᾶν „дърпам“ (Супр.). Праслав. *tъrgnǫti, *tъrgnǫ „късам, дърпам“ (сърбохърв. тргати, тргам, чеш. trhati „скубя, дърпам“, слов. trhať, пол. targać, г.-луж. torhać, д.-луж. tergaś, рус. торгать, укр. торгати). В сегашното си значение се употребява поне от ХІV-ХV в., срв. аште си тръгноут доити оу нас (влахо-бълг. грам., ХV в.). В семантично отношение, срв. фр. partir, ит. partire „заминавам, тръгвам“, които са от лат. partire „разделям на части“. Праслав. *tъrgnǫti, *tъrgnǫ, е вероятно сроден с лат. trahō „дърпам“, trāxī „дръпнах“, ст.-инд. tṛhati „той раздробява“, tṛḍhaṣ „раздробен“.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице тръгна тръгнем
второ лице тръгнеш тръгнете
трето лице тръгне тръгнат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице тръгнах тръгнахме
второ лице тръгна тръгнахте
трето лице тръгна тръгнаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице тръгнех тръгнехме
второ лице тръгнеше тръгнехте
трето лице тръгнеше тръгнеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
тръгни тръгнете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тръгнал тръгнала тръгнало тръгнали
членувана тръгналия тръгналата тръгналото тръгналите
с пълен член тръгналият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тръгнел тръгнела тръгнело тръгнели
членувана тръгнелия тръгнелата тръгнелото тръгнелите
с пълен член тръгнелият — — —
  • непреходен глагол от свършен вид
  • пренасяне тръг-на
  • форми тръ́гнеш, мин. св. тръ́гнах, мин. прич. тръ́гнал, св.
Източници