Източник
-
тру́дов -
1. Който е свързан с труд, с работа.
Трудови навици.
Трудово обучение.
Трудова заработка.
-
2. Който живее със заработеното от собствения труд; трудещ се.
Трудов народ.
Трудови войски
(разговорно) Войски, които се занимават със строене на сгради, пътища и други съоръжения; строителни войски.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | трудов | трудова | трудово | трудови |
| членувана | трудовия | трудовата | трудовото | трудовите |
| с пълен член | трудовият | — | — | — |