тру́дов

1. Който е свързан с труд, с работа.

Трудови навици.
Трудово обучение.
Трудова заработка.

2. Който живее със заработеното от собствения труд; трудещ се.

Трудов народ.
Трудови войски

(разговорно) Войски, които се занимават със строене на сгради, пътища и други съоръжения; строителни войски.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана трудов трудова трудово трудови
членувана трудовия трудовата трудовото трудовите
с пълен член трудовият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне тру-дов
  • форми тру́дова, тру́дово, мн. тру́дови
Източник