троха́

1. Малко късче, отронено от хляб или друго тестено изделие.

Хранеше гълъбите с трохи и жито.

2. (преносно, само множествено число) Дребен, нищожен дял от нещо.

Той обираше големите печалби, а на нас даваше трохите.

троха старобългарски троха́

старобълг. троха. *troxa e eкспресивно преобразувание от *troksa~*troska (запазено в чеш. troska „обломък, стърготина“), свързана с *trěskъ „трясък“.

До троха

(разговорно) Напълно, до края.

Не съм слагал/сложил и троха в устата си

(разговорно) Нищо не съм ял.

единствено число множествено число
нечленувана троха трохи
членувана трохата трохите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне тро-ха
  • форми мн. трохи́
Източници