Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Малко късче, отронено от хляб или друго тестено изделие.
Хранеше гълъбите с трохи и жито.
2. (преносно, само множествено число) Дребен, нищожен дял от нещо.
Той обираше големите печалби, а на нас даваше трохите.
троха старобългарски троха́
старобълг. троха. *troxa e eкспресивно преобразувание от *troksa~*troska (запазено в чеш. troska „обломък, стърготина“), свързана с *trěskъ „трясък“.
(разговорно) Напълно, до края.
(разговорно) Нищо не съм ял.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | троха | трохи |
| членувана | трохата | трохите |