1.

трои́ца

(диалектно) Трима.

единствено число множествено число
нечленувана троица троици
членувана троицата троиците
  • числително име
  • пренасяне тро-и-ца
Източник

2.

тро́ица

1. В християнството — триединно божество; бог син, бог отец и бог свети дух.

2. (преносно, разговорно) Трима неразделни приятели.

единствено число множествено число
нечленувана троица троици
членувана троицата троиците
  • съществително име, женски род
  • форми само ед.
Източник